Подробности
Свали Docx
Прочетете още
с ароматни цветове, ще ги вплетем в буйните си коси, ще пеем сладко на страната на мечтите си с приспивни песни за вечна любов и ще украсим лицата си с нежни целувки. Така нощите ще престанат
Любовта, раздялата и очакването са безкрайните рефрени на влюбените. В дълбините на страданието и разочарованието носталгията е балсам, който помага на влюбения да преживее дните на безнадеждност и копнеж.Очаквам те с нетърпение – теб, който не се завърна при мен. Светът е натоварен с мъка, мрачни сълзи изпълват морето! Копнея за теб, толкова далечен, заминал в чужда земя. Меланхолията плете паяжината си, романсът е като стръкчета трева. Ти си като буйна река, течаща в необятността на живота, отнасяща със себе си сладката утайка, за да подхрани още повече мъка! Броя всички тъжни дни и нощите, обгърнати в мъгла. Навеждам глава и целувам спомените ни, моята копнееща прегръдка …пълна и празна!От древни времена, Луната все така сияе в сърцето на човечеството – полумесец, после пълна, после залязваща, после нарастваща. Тогава и сега, Луната винаги е оставала обет за вярност, утешаваща сянка. Тя носи радост на изпитващата трудности област, усмихвайки се заедно с обърнатия наопаки свят.Пролетта е тук, мечтая за отминалата луна, за да зърна силуета на моя любим Древността и съвременността се събират отново Ефирната лунна светлина беше чудотворна Разочарование ме обгражда отпред, невежество ме блокира отзад Аз все така крача смело, с очи, все така изпълнени с надежда Нощем сърцето ми все така вижда духовния път, и непоколебимо ще продължавам Всички дракони се борят, за да се извисят утре в необятното небе Много пролети са минали, а луната все така блести в ъгъла на този храм. Все така буден е дзен-учителят Лунна светлина изпълни стаята.Когато една душа може да се съедини отново с БОГ, Най-Възлюбения във Вселената, това е като момента, в който човек срещне Принца на Сърцата в най-красивата приказка, превърнала се в реалност. От този момент нататък светът около нас се превръща в Рай, с небесна музика, радостни песни и възхитителни думи.Вихрена нощ. Треската се покачва. Течен ритъм, златни мелодии, трептящи сетива и ароматен дъх! Бамбуците в ъгъла на градината пеят славни любовни песни... Заедно, хор от жаби около лотосовото езерце. А плачещите върби разпръскват елегантни целувки. Далечните борове и водата с хладно лице трептят в тишина. Срамежливият небосвод, блестящите свещи, сега сияят с жизнената сила на любовта. Времето застива. И износената пътека прощава на всички нарушители! О, добре дошъл! Приветствам Принца на Милостта! Чийто мелодичен глас е ясен като звука на планински извор и чиито обгръщащи очи са сини като водата на мирното Лазурно крайбрежие. Цветята шепнат: „Никой никога не би искал да види друг мъж“Далеч от Дома и Любимия, копнежът на душите за завръщане е непреодолим. Всичко води влюбените към различни настроения и чувства. Съжаленията и копнежът са вечните кошмари, които преследват влюбените.О, нощ, защо съм още будна И на кого липсва късната нощна лампа? Завесите и покривките изглеждат толкова безрадостни, като нашата любов, отдавна отшумяла! Изведнъж денят сякаш се проточва вечно. И вятърът сякаш е толкова леден в лятна нощ! Студен и самотен, някой седи тук като гранитна скулптура, като морския фар в дъждовен здрач. Ако теб те няма в живота, цветята ще забравят да се усмихват, слънцето няма да иска да изгрее, а луната и звездите ще се скрият зад облаците! Не виждаш ли? Когато сме разделени, животът става прекалено меланхоличен? Нека се върнем един при друг, за да могат сърцата ни да излъчват аромата на живота. Ще ухаем с ароматни цветове, ще ги вплетем в буйните си коси, ще пеем сладко на страната на мечтите си с приспивни песни за вечна любов и ще украсим лицата си с нежни целувки. Така нощите ще престанат да са неспокойни, дните ще престанат да се влачат, животът ще стане толкова радостен, лъчезарен, и романсът ни никога няма да угасне
