Американецът Робърт Маршал, преживял състояние, близко до смъртта, споделя как е бил мъртъв три дни и половина, как е прекарал 44 часа, вървейки с Господ Исус в Небесата, как е получил пълно чудотворно изцеление и се е върнал с подробни библейски познания и ново тяло. 76-годишният Робърт приел Господ Исус Христос (вегетарианец) за свой Господ и Спасител през 1984 г., но не е живял като отдаден християнин. На 17 май 2024 г. той отишъл в спешното отделение във Форт Уърт, тъй като трудно дишал и преглъщал заради огромно образувание на шията, което лекарите смятали за агресивен рак. След като бил интубиран, Робърт бил приет в интензивното отделение. Два дни по-късно, когато лекарите извадили дихателната тръба, образуванието притиснало дихателните му пътища и той се задушил до смърт. Медиците 15 минути правили сърдечен масаж и изкуствено дишане, преди сърцето му да заработи отново. Напуснах тялото си и помня как се носех над него, гледах надолу и си казвах: „Уау.“ Знаех, че нещо тук не е нормално. Не съм с тялото си. И в следващия миг вече стоях в Рая. Не видях тунел; просто бях в Рая. Робърт се озовал в края на обширен вътрешен двор на Небесата. Можех да усещам, да мириша, да чувам – можех да правя всичко. Имаше дървета и храсти. И гледам дърветата и цветята, и просто всичко и те са огромни, толкова красиви и сияйни. Цветовете са толкова наситени и ярки. И не е като триизмерно; по-скоро е като с милиарди измерения. Различни цветове, каквито тук дори не съществуват. Изпитвам най-мирното, най-любящото чувство. Сякаш е огромна, гигантска прегръдка. Сякаш си свързан с всичко, и всичко просто те изпълва с любов. Винаги казваме, че Исус е Светлината. Е, това е буквално така. Неговата Светлина озарява цялото Небе, а в Неговата Светлина е Неговата Любов, която се разпростира, и утехата, която просто прониква във всичко и във всеки. И всички са свързани чрез тази Любов. Просто е като гигантска прегръдка. Всяко дърво, всяко цвете, всяко растение излъчва това, което наричам лек мелодичен звук или бръмчене, и всички те се съчетават (В песен.), която възпява Исус през целия ден. Всяко растение, всяко цвете – всички излъчват свой собствен специален аромат, който отново, съчетан с останалите, създава най-прекрасното ухание и мирис на въздуха. Сякаш е свеж въздух и просто всичко, което можете да си представите. Видях силуета на Исус. Тръгнах натам, и когато приближих, не подвих дясното си коляно, нито лявото; просто паднах ничком, с лице към земята, и заплаках като дете. Не сълзи на скръб - сълзи на радост и смирение. Лежах пред моя Господ и Спасител, Създателя на цялата Вселена. И вървя с Исус ръка за ръка. Докато вървяхме през Небето, вървяхме и разговаряхме. Най-вече Той говореше. Той ме учеше. Учеше ме за Библията. Учеше ме кога е започнало времето, за Сътворението, от Битие чак до Откровение. Учеше ме защо в Библията сякаш има неща, които могат да се тълкуват по различни начини, или които изглеждат като противоречия, но всъщност не са такива. Защо Той е използвал притчи, примери, какво трябва да правим. Учеше ме какво всъщност е спасението чрез вяра, всичко. Той сподели с мен това, което иска да споделя с другите хора, заради въпросите, които хората си задават. Господ Исус Христос показал на Робърт бъдещото му обиталище в Небесата и му обяснил за новите Небеса и новата Земя. Накрая те се върнали във вътрешния двор. И т. н…
Няма език, с който да мога да ви опиша едно много по-висше Небе, да не говорим за най-висшето възможно, достъпно, постижимо Небе, което моите т. нар. БОЖИИ ученици могат да познаят, да видят, до което могат да пътуват, което могат да посещават и в което могат да останат, когато напуснат физическото тяло. Или дори по време на престоя си на тази физическа планета, пак могат да посещават много възможни Небеса, по-висши от Астралния Свят. И когато се върнат, могат да разкажат нещо, но никога не биха могли да опишат истинската слава на такова по-висше или най-висше Небе.Обикновено се придържам към препоръката на Учителя да не споделяме нашите вътрешни видения, но вътрешният ми глас ме насърчи да споделя това. Наскоро имах вътрешно видение, в което посетих Тушита и се срещах с Буда Майтрея. Преживяването ми разкри, че Учителят всъщност е дългоочакваният и почитан Буда Майтрея. Не съм чела много будистки сутри, може би по-малко от няколко, и определено мога да кажа, че разбирането ми за будизма е много минимално и ограничено. Затова описанието ми и изборът ми на думи може да не са общоприето правилни, но влагам пълното си уважение и искреност в описанията си. В моето видение ми бе позволено да посетя Небето Тушита, за да се убедя лично, че Учителят е Буда Майтрея. В центъра на Светлинната, изпълнена с енергия, меко бяла Тушита, има кръгла платформа с подобна на кула жълто-златна Светлинна структура, създадена от енергия, която се издига високо нагоре. После видях Буда Майтрея, седнал в поза лотос, да левитира към върха, докато свири Небесни мелодии на различни музикални инструменти. Един ми направи особено впечатление, имаше формата на ерху (китайска цигулка), но свиреше като флейта. Навсякъде цареше мир, спокойствие и много жизненост! Бях изненадана, че проявената форма на Буда Майтрея, която ми се разкри, беше на млад, радостен млад монах, облечен в жълто-червена кашая (монашеска роба), със закръглена и весела фигура и с радостно и щастливо изражение на лицето. Майтрея имаше и символичната за Буда къдрава, навита коса. Начинът, по който Майтрея се движеше и свиреше на инструментите, израженията на лицето и цялостната му харизма ме накараха без съмнение да разпозная, че това е Учителят. Веднага, без никакви други мисли, казах: „Това е Учителят.“ В същия момент се издигнах нагоре и пътувах вътре в тунел от златна Светлина. Казах си: „Отивам към Новата Духовна Земя на Учителя ли?“ Почти мигновено видях златен, изпълнен с енергия сферичен свят. Когато успях да разпозная лицето, това беше нашият Възлюбен Върховен Учител Чинг Хай, и Тя сияеше блестящо в златна Светлина. Всъщност всичко беше в златна Светлина и блестеше като диамант. Учителят имаше къдрава, навита коса, подобна на тази на монасите. Докато се концентрирах върху всяка къдрица, зрението ми се разширяваше и разкри вътрешен свят, съставен от безброй Буди. Когато отново насочих погледа си навън към околното пространство, зад Учителя и навсякъде около Нея имаше безброй Буди. Между множеството Буди нямаше голямо разделение. Всъщност изглеждаше, че всички са точно един до друг, макар че този свят е безкраен и безпределен! Учителят е центърът и най-видната част от тази Духовна Земя. Всички Буди „извън“ Учителя или които не бяха част от Нея, бяха като в редици, които се насочваха към Учителя от всички посоки. Беше сякаш се „нареждат“ за нещо. „Всички Те са съществата, освободени от Учителя, и са постигнали Буда-състояние“, се казваше в посланието. Видението ми показа, че Учителят беше в златната Си рокля – красивата златна рокля, която носеше, когато изпълни песента „Океан от любов“ през 1994 г. Уникалната и стилна златна шапка на Учителя във видението всъщност е къдравата Ѝ коса на спирали. Всеки сантиметър от Учителя сам по себе си е цял свят, съставен от безкрайно много Буди. Макар че можех да фокусирам погледа си, шлейфът на златната рокля на Учителя, цялата Ѝ великолепна рокля и цялото Ѝ величествено Същество са безкрайни и не са ограничени от пространство или време. Това е Новото Духовно Царство на Учителя и ние завинаги ще бъдем обичани от Учителя, точно така, както Тя го описва в песните Си „Океан от Любов“ и „Завинаги ще ви обичам“. Ние ще Ви обичаме завинаги, Учителю!! Благодаря Ви, Учителю. Благодаря ви, Светци. С БОЖИЯТА Любов, Бриел от Канада И т. н…
Наистина желая всички вие да можете да преживеете поне частица от това, поне понякога, за да знаете, че Небесата наистина съществуват. Е, не желая да отивате в ада, за да узнаете, че и адът съществува. Photo Caption: „Благодарни за един мирен свят“
