Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Дали в любовта, дали в приятелството, раздялата винаги кара двете страни да копнеят една за друга ден и нощ. Дали на едното място вали дъжд, а на другото е слънчево, духът на човек е все така изпълнен с мъката от раздялата. Ти си под друго небе, а аз съм тук, любов моя! Чакам и копнея ден и нощ, сърцето ми няма покой! Твоето също копнее за нашата връзка от хиляди километри. Като планина, издигаща се да докосне облаците, толкова дълбока скръб! Слънцето е залязло от твоята страна на света Вечерният дъжд пълни моята река Взирам се във всички посоки, не може да спре да ми липсва един човек В пещерата привечер летят прилепи. Да се сбогува нежният бриз няма желание Когато сме разделени, можем само да мислим един за друг, за да запълним времето Одеялата не са достатъчно топли за някого, който е толкова самотен Влюбена тази вечер, полагам глава в прегръдките на меланхолията. Цветът на любовта е безкрайно очарование в контекста на безкрайното време и безграничното пространство. „Цветът на времето не е син, цветът на времето е тъмно пурпурен. Ароматът на времето не е силен, ароматът на времето е деликатен.“ Любовта все още остава и съществува без усилие. Това се отразява във всеки музикален припев, през призмата на всяка епоха, във всеки ъгъл на личното възприятие. Тази сутрин птица пее толкова ясно и чисто на свежия бриз, приветствайки ароматната топлина на пролетта. Древното минало вече не е спящо, обичана Дама от кралския двор! Предлагам ти тихо облаците и небето, наситени с цвета на времето. Цветът на времето не е син, Цветът на времето е тъмно пурпурен. Ароматът на времето не е силен, ароматът на времето е деликатен. Изпращайки красивите си къдрици със златен кинжал, тя плахо служи на своя крал от далечно разстояние. Сбогом на старата истинска любов, не изпитвала никога огорчение, тя по-скоро би се скрила, отколкото да го разочарова. Макар че близостта може да се прекъсне, любовта завинаги запазва аромата си. Ароматът на времето е деликатен, цветът на времето е тъмно пурпурен. Ароматът на времето не е силен, цветът на времето е нежно син. Потопени в необятността на нашата внушителна вселена, ние се възхищаваме на Божественото чудо на живота. Да погледнем необятността на безкрайния космос означава да размишляваме с благодарност върху произхода и предназначението на нашето човешко съществуване, наред с нашия свят. „Светът е кръг без начало и никой не знае къде всъщност свършва.“ Нека се радваме на настоящето, защото то обхваща и миналото, и бъдещето; кръг без край, наистина. Светът е кръг без начало и никой не знае къде всъщност свършва. Всичко зависи от това къде се намираш в кръга без начало. Никой не знае къде свършва кръгът. И само защото мислиш, че си малък, това не означава, че си малък. Той е малък. Ла ла ла ла ла ла. За някой друг ти си голям. Сърцето винаги се надява на ритъм на хармония, но животът винаги носи раздяла. Остават само спомени за отминалите дни. „Предпочитам да се намерим в сънищата си. Твоята любов беше толкова нежна. Нашето време беше страстно.“ Времето продължава да тече, любимият е още недостъпен, а животът продължава сред меланхоличните капки дъжд. Ти си като силует на птица, която лети през стотици провинции. Аз съм потънала в нощната мъгла, изчезваща в забравена нощ! Изчезваща в забравена нощ! Ти си като лунната светлина, осветяваща далечни пътища. Аз съм като утринната звезда, закъсняла и бледа! Закъсняла и бледа! От старото време ти се завърна Защо любовта е мимолетна като облаците? Предпочитам да се намерим в сънищата си – Думите на любовта са толкова прости Ръцете са толкова познати и топли Време, о, време! Приспива сянката на любовта в самотната нощ Предпочитам да се намерим в сънищата си Твоята любов беше толкова нежна Твоят шепот - толкова страстен Ти си като слънцето, отразяващо отпечатъците на славата Аз съм като орхидея, затворена и лишена от аромат! Ти си като преминаващ ферибот все по-далеч от брега А аз следвам потоците на зимния дъжд по самотния хълм, скитаща се
